Всички знаем, че чаят има много полезни свойства. Неговата родина е Китай, а йероглифът 茶 се чете „ча“/чха“. От тази форма произлиза българското „чай“, както и наименованието на напитката на много други езици, като хинди/урду, арабски, бенгалски, персийски, португалски, руски и японски. В диалекта мин, говорен от около 60 милиона души в югоизточната китайска провинция Фудзиен, в района на Сямън (Амой) – един от първите големи центрове на износа на чай за целия свят, се произнася „те“. От там думата „чай“ на испански, френски, немски и английски звучи като „те“.
Както всяко популярно нещо, така се носят много легенди за това как е възникнал чаят. Според едната от тях той се появява около 3000 г. пр.н.е. По това време териториите на съвременен Китай се управляват от Шъннун – Богът на зърното. Той бил познавач на билките и винаги се разхождал с котле и правел различни отвари. Един ден в кипящата вода случайно паднали донесени от вятъра листенца на чаено дърво. Шъннун опитал отварата и толкова харесал аромата и вкуса ѝ, че до края на живота си пиел единствено нея.
За китайския народ пиенето на чай е многовековна традиция, а предлагането му е израз на уважение. При семейните събирания младите трябва да дадат на възрастните чаша чай. На традиционните китайски сватби младоженците го поднасят на родителите си в знак на благодарност за грижите. Когато се иска извинение, също се сипва чай.
Въпреки че европейците свързваме пиенето на чай със студеното време, настинките и общото неразположение, през лятото напитката носи много повече ползи за здравето ни, отколкото си мислим. Когато в горещините пием течности с 10-20 градуса по-ниски от телесната ни температура, рязкото изстудяване на лигавиците на устата, хранопровода и стомашно-чревния тракт води до стрес в организма. Най-добрата температура за напитките в горещите месеци е около телесната. По този начин чаят намалява температурната разлика между външната и вътрешната среда и облекчава работата на организма, така че нищо не пречи да пробвате топъл или леко охладен чай през идните дни 😉
Автор: Лъчезара Пръвчева
