Китайската писменост е една от най-старите и най-разпространените системи за предаване на информация в света. Етапите на развитие обхващат период от над 3000 години. Като всяко средство за предаване на информация, тя има своята специфика.
В китайския език йероглифите са добре организирани и следват определени правила в изграждането си. Граматиката е една от най-опростените в света, за разлика от тази на английския, българския, руския, немския или френския, където имаме много времена и падежи.
За да се уверите, че не е толкова страшно, ще ви дам следния пример.
Голяма част от йероглифите са били предшествани от пиктограми. Пиктограмата е обект, предмет, явление, които най-често са в схематичен вид. Значението се представя с помощта на рисунки.
На какво ви прилича тази картинка?
Това е пиктограма на слънце.
Съвременният йероглиф за слънце е 日.
Нека сега да видим друга картинка:
Това е йероглифът за луна 月。
Когато сложим слънцето до луната, получаваме нов йероглиф: 明 – утре.
Идеята е, че утрешният ден ще дойде, когато слънцето и луната “се завъртят”.
Както виждате, китайският не е толкова труден, колкото човек си мисли. Българският е в значителна степен по-труден за научаване. Ние имаме граматически времена, съюзи, предлози, падежни форми, съгласуване по род и число и т.н.
Китайският, от своя страна, е събран в 400 срички, чрез които записваме произношението на йероглифите, а броят йероглифи, които са ви необходими, за да провеждате разговори на основните теми, са около 2500.
Поздравления, вече научихте три!
автор: Лъчезара Пръвчева
