Най-важните празници в Китай са: Празникът на Пролетта, Празникът на фенерите, Денят на чистата светлина, Празникът на драконовите лодки и Празникът “Средата на есента”.
Празникът на Пролетта （春节）, или Пролетният фестивал, е Китайската нова година. Това е най-важният и най-обичаният от китайците празник, тъй като с него изпращат старата година и посрещат с надежда новата.
2021 година ще се празнува на 12 февруари
Никой не знае как точно е възникнал обичаят по празнуването му, но се смята, че има дълбока връзка с жертвоприношенията в миналото, които обикновено са се извършвали в края или в началото на годината. Китайската нова година започва винаги на второто новолуние след зимното слънцестоене.
Всеки важен китайски празник е съпътстван от легенда или приказка, която помага на хората да се потопят в тайнството на честването му. Имало някога едно свирепо чудовище Ниен – с тяло на бик и глава на лъв, което в края на всяка година излизало и ядяло хора. С течение на времето обаче хората разбрали, че Ниен се бои от червения цвят, от огъня и от силния шум. Затова те започнали да поставят пред домовете си червени фенери, изписвали заклинания върху червена хартия, играели огнени игри и пускали фойерверки. Така прогонили чудовището и до днес никой не го е виждал.
На Нова година роднините подаряват на децата парички в малки червени пликчета и всички членове от семейството се събират на празнична вечеря край домашния огън. От изключителна важност е, без значение в кой край на света се намират китайците, да се върнат в домовете си за този празник. Поради тази причина билетите за влакове, самолети и автобуси около Пролетния фестивал се разпродават бързо и милиони китайци се връщат на родна земя.
Празникът на фенерите (元宵节)
Отбелязва се на петнайсетия ден от първия месец по лунния календар.
Ще бъде празнуван на 26 февруари 2021 г.
По време на Фестивала на фенерите децата излизат през нощта, носейки хартиени фенери и решават гатанки върху тях. В нощта на празника в много градове се организират изложби с разноцветни фенер, хората се забавляват с фойерверки, ходене на кокили, танци на драконови фенери В съвремието фенерите са украсени с много сложни дизайни – във формата на животни, хора. Те са почти винаги червени, за да символизират късмета и щастието.
На празника хората се гощават с пелмени и сладките топки от лепкаво оризово тесто с пълнеж от сладка паста от червен боб, сусамова паста или фъстъчено масло. Те се наричат „юенсяо“ (元宵) и символизират събирането на семейството. Китайците вярват, че кръглата форма на топките и купите, в които се сервират, символизират семейната задружност и че яденето на танюен (汤圆) или юенсяо (元宵) ще донесе на семейството хармония, щастие и късмет през новата година.
Денят на чистата светлина (清明节)
Празнува се на 105-107 ден след зимното слънцестоене.
2021 година ще се чества на 4ти април.
Някои хора сравняват Денят на чистата светлина с християнската Задушница. На този ден китайците почистват гробовете на предците си и проявяват не само синовна почтителност, но и изразяват чувството си за идентичност и историчност.
Това е денят, в който живите си спомнят предците, посещават и почистват гробовете им, даряват починалите с храна, плодове и цветя. Много млади хора, които нямат възможност да отидат до гробовете, предпочитат да почетат покойниците в интернет, като провеждат обреди и палят свещи във виртуални гробища.
Ето и легендата, от която се зародил празникът:
Преди около 2500 години владетелят на царство Дзин, съществувало през периода Пролети-Есени (722-481 г. пр. н. е.), имал син на име Чун‘ър, който трябвало да го наследи на трона. Лъжливи чиновници успели да убедят господаря, че синът му готви заговор и иска да го убие. Бащата много се ядосал и разпоредил на „верните“ слуги да убият сина му. За да оцелее, Чун‘ър избягал заедно със свои приятели. За нещастие се изгубили в планината, останали без храна, а някои от хората му го изоставили. Бъдещият владетел скоро щял да умре от глад. Тогава, за да го нахрани, един от най-верните му другари, Дзие Дзътуей, отрязал парче месо от бедрото си. Когато Чун‘ър разбрал за случилото се, избухнал в сълзи. След време измамниците били разкрити, правдата възтържествувала и синът заел владетелския пост. Искал да благодари на Дзие за това, че му спасил живота и му предложил да го провъзгласи за свой министър и да му даде благородническа титла. Ала приятелят отказал да приеме тази чест и се уединил в планината надалеч от двора. Колкото и да го търсели слугите, не го открили. Тогава Чун‘ър разпоредил да запалят огън от всички краища на планината. След три дни и три нощи открили Дзие Дзътуей и неговата майка изгорели, свити в основата на едно върбово дърво. Владетелят ги погребал с почести. Засрамил се от постъпката си и издигнал храм в тяхна памет. Като спомен отнесъл със себе си обгорялото върбово дърво. Като преклонение пред постъпката на верния си другар, който „предпочел смъртта пред министерския пост и благородническата титла”, разпоредил никой да не готви на този ден. Тъй се родил и Ханшъ, Празникът на студената храна. На втората година, когато отишъл при планината, за да почете паметта на Дзие, владетелят на Дзин открил, че върбовите клонки отново са се раззеленили. Тогава казал – денят след Ханшъ да се нарече Цинмин. Не забравили и върбовото дърво – всяка година китайците отрязват клонки от него и ги окачват на вратите си или ги свиват на венчета, с които украсяват главите си.
Точно както и християните правят на Цветница.
Китайския народ вярва, че в Деня на чистата светлина върбовите клонки прогонват злите духове. Затова всяка година първо се покланят пред паметта на своите близки, след това почистват гробовете им на земята, оставят им храна, напитки и хартиени пари, за да не им липсва нищо в другия свят, а накрая цялото семейство излиза сред природата да се забавляват и пускат хвърчила, както на картината по-горе.
Празникът на драконовите лодки (端午节)
Пада се на 5-ия ден от 5-ия месец от лунния календар.
2021 година ще се празнува на 18 юни.
Фестивалът отбелязва смъртта на един от най-известните китайски поети Цю Юен (ок. 340-278 пр.н.е.) от царство Чу от периода Пролети-Есени (722-481 г. пр. н. е.), който е бил изключително верен и искрен човек, близък до владетеля и поради тази причина на няколко пъти набеден в лъжи и измами, след което бива обявен за изменник. По време на дългото си изгнание на различни места, пише поезия, с която се прославя. Той е първият, който създава авторска поезия.
След като владетелят на Чу не се вслушва в думите му, царство Цин взема превес и го унищожава. В отчаяние Цю Юен се хвърля в реката Милуо и се самоубива.
Според легендата хора, които са му се възхищавали, седнали на салове и лодки и започнали да търсят тялото му в реката, за да го спасят. Дълго търсели, ала не го намерили. Тогава започнали да хвърлят топки ориз за рибите, за да не го изядат. Смята се, че от тук произлизат специалните дзундзъ (粽子) – варен ориз, който е изключително лепкав и сладникав, опакован в листа. Към него могат да се добавят боб, ядки, месо, патешки яйца, кестени или сухи плодове.
На Празника на драконовите лодки се организират състезания с лодки, вероятно с идеята да се продължи традицията да се търси тялото на Цю Юен.
Празникът Средата на есента （中秋节）
2021 година ще се празнува на 10ти септември
Пада се на 15тия ден от осмия лунен месец. Петнайстият ден е „средния“ от дните от месеца, а осмия месец е „средният“ от трите есенни месеца. Поради тази причина носи името Средата на есента.
Празникът води началото си от дин. Тан (618-907г.), но придобива популярност през Сун (960-1279г.).
Легендата, предшестваща празника, е следната:
Някога на небето имало десет слънца и дванадесет луни. Слънцата предизвиквали суша и смърт и хората много страдали. Дошъл при тях Стрелеца И, който със своя лък свалил от небето девет от слънцата и единадесет от луните. За своята победа получил от Майката на Западните владетели, Сиуанму, еликсир на безсмъртието, който скрил вкъщи.
Един ден, когато отишъл на лов, неговият най-добър ученик Фън Мън, нахлул в къщата и искал да открадне Еликсира. Жената на И – Чан‘ъ се борила с натрапника, но не могла да го победи и от страх изпила Еликсира. Бавно започнала да се понася към облаците и стигнала чак до Луната. Именно това бил 15-ят ден от 8я лунен месец. За да си спомня за прекрасната си съпруга, всяка година на 15-я ден от 8я лунен месец, Стрелеца И приготвя от любимите й лунни кексчета, с форма, кръгла като луната и като техния съюз.
Днес обикновените хора също хапват лунни кексчета (月饼), които са с пълнеж от различни ядки, пасти, стафиди, червен боб и друго продукти. Важното е едно лунно кексче да бъде разделено между двама души, за да се предаде идеята за грижата към другия.
Споделянето е загриженост.
автор: Лъчезара Пръвчева
други източници: https://china.edax.org/
